Пристан
Душата ми, отворена за обич,
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни
и щурмът на вятъра беснеещ
не връща ме във дните прежни,
а сякаш водопад е пеещ.
Знам, корабът ми ще заплава
към нови хоризонти скоро.
На палубата в танци ще ликува
душата ми, жадувала простора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Марулевска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
