19 дек. 2008 г., 09:35

Пристигам

863 0 7

Пристигам

Пристигам в жар и пламък
с армия от демони на черни коне
и ще разбия непристъпния ти замък,
ще пленя гордото ти сърце.

И ще го затворя в златна клетка,
с веранда и без врата
и ще чакам да осъзнаеш проклетата грешка,
и да прегърнеш самотната ми душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чакам те! В твоя дух...
  • Алекс, не заплашвай с демони, защото ако е с невероятния талант да ги укротява, ще патиш Много интересен стих, хареса ми!
  • Не го затваряй в златна клетка,
    дари го със свобода,
    а то със сигурност ще е признателно,Алекс.
  • Няма замък,който да е непристъпен и да не може да бъде превзет, особено от армия демони на черни коне!!!Страхотен!!!
  • Винаги ме кефиш! Уч!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...