Пристигам
Пристигам в жар и пламък
с армия от демони на черни коне
и ще разбия непристъпния ти замък,
ще пленя гордото ти сърце.
И ще го затворя в златна клетка,
с веранда и без врата
и ще чакам да осъзнаеш проклетата грешка,
и да прегърнеш самотната ми душа!
© Алекс учо All rights reserved.
Много интересен стих, хареса ми!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
