Пристигнах... *акростих*
ПРИСТИГНАХ
(акростих)
Пристигнах с моята мечта,
радост да ти поднеса.
Слънцето в очите ти блести.
Те бяха в свойте небеса.
Уханието сърцето ми пленява.
Фантазиите в мислите будуват.
Храбростта любовта обединява.
Целувката ти душата ми пленява.
Чаровнице - на пътя ми заставаш,
шармантно ръцете си подаваш.
Щастлива до мен се приближаваш.
Ъгълчето в очите ти, не се предава.
Юношата в мен - в своите доспехи,
яхнал своя кон, останал без утеха...
(акростих)
Пристигнах с моята мечта,
радост да ти поднеса.
Слънцето в очите ти блести.
Те бяха в свойте небеса.
Уханието сърцето ми пленява.
Фантазиите в мислите будуват.
Храбростта любовта обединява.
Целувката ти душата ми пленява.
Чаровнице - на пътя ми заставаш,
шармантно ръцете си подаваш.
Щастлива до мен се приближаваш.
Ъгълчето в очите ти, не се предава.
Юношата в мен - в своите доспехи,
яхнал своя кон, останал без утеха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Пеняшки-Плашков Все права защищены
