Като снаряд се забива болката ми
в съзнанието ми и става на прах,
оплитам се в мрежи от канап
и се приспивам във безвремие,
мигрената е светът ми днес
и в него съм ударена от камък
и превърната в плач,
виждам цветове на дъга
и звуци на кларинет,
заспивам в топлината на хапчета
и си спомням здрави дни
и бягане по пътека от цветя.
© Ваня Иванова Все права защищены