13.12.2011 г., 20:30 ч.

Пристъп 

  Поезия
473 0 0
Като снаряд се забива болката ми
в съзнанието ми и става на прах,
оплитам се в мрежи от канап
и се приспивам във безвремие,
мигрената е светът ми днес
и в него съм ударена от камък
и превърната в плач,
виждам цветове на дъга
и звуци на кларинет,
заспивам в топлината на хапчета
и си спомням здрави дни
и бягане по пътека от цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
  • Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...

Още произведения »