9 сент. 2011 г., 19:09

Пристъпи във мрака с мигли натежали

777 0 5
Пристъпи във мрака, с мигли натежали.
И да ти се плаче – кой ще те пожали?

Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.

И добър да има, настрана остава –
свои грижи има, с тях се занимава.

Майката, едничка, тя ще те пожали,
ала скрий от нея, ако сам я жалиш.

Разходи се в мрака, с мигли натежали:
и да ти се плаче – кой ще те пожали?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елена,Нина,Ваня, Милена, Данче и Чоно, благодаря че прочетохте и коментирахте. Стихчето съм написал за себе си отдавна, в младите ми години. Но се сетих за него вчера, като видях как уволниха един човек, и на лицето му се четяха същите чувства.
  • Истина и красота!!!
  • Да...!Поздрави!
  • Браво, Ангар! Това е истината, никой! Само майката, но да я пожалим ние...
  • Кой ли?... Силно, болезнено и реално. С възхищение! Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...