28 февр. 2008 г., 18:32

Присъда

1.7K 0 5

                    ПРИСЪДА


Ще стана моста за тебе, минаващ над реката.
И ще съм оазис в пустинната мъгла.

С тебе ще вървим по цветовете на дъгата,
като вятър ще лудувам в твоята коса.


Аз завинаги ще бъда твоята присъда,
ти завинаги ще бъдеш моят Бог.
Аз във тебе ще живея и за тебе ще копнея,
на любов ще те осъдя цял живот.

И ще стана аз сълзата във очите твои,
слънцето ще скрия със един замах.
Ще навлизам във съня ти, да нямаш миг покой,
за да ме сънуваш, както те сънувам аз...







 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Жекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...