Feb 28, 2008, 6:32 PM

Присъда

  Poetry » Love
1.7K 0 5

                    ПРИСЪДА


Ще стана моста за тебе, минаващ над реката.
И ще съм оазис в пустинната мъгла.

С тебе ще вървим по цветовете на дъгата,
като вятър ще лудувам в твоята коса.


Аз завинаги ще бъда твоята присъда,
ти завинаги ще бъдеш моят Бог.
Аз във тебе ще живея и за тебе ще копнея,
на любов ще те осъдя цял живот.

И ще стана аз сълзата във очите твои,
слънцето ще скрия със един замах.
Ще навлизам във съня ти, да нямаш миг покой,
за да ме сънуваш, както те сънувам аз...







 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...