28.02.2008 г., 18:32

Присъда

1.7K 0 5

                    ПРИСЪДА


Ще стана моста за тебе, минаващ над реката.
И ще съм оазис в пустинната мъгла.

С тебе ще вървим по цветовете на дъгата,
като вятър ще лудувам в твоята коса.


Аз завинаги ще бъда твоята присъда,
ти завинаги ще бъдеш моят Бог.
Аз във тебе ще живея и за тебе ще копнея,
на любов ще те осъдя цял живот.

И ще стана аз сълзата във очите твои,
слънцето ще скрия със един замах.
Ще навлизам във съня ти, да нямаш миг покой,
за да ме сънуваш, както те сънувам аз...







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...