28.02.2008 г., 18:32

Присъда

1.7K 0 5

                    ПРИСЪДА


Ще стана моста за тебе, минаващ над реката.
И ще съм оазис в пустинната мъгла.

С тебе ще вървим по цветовете на дъгата,
като вятър ще лудувам в твоята коса.


Аз завинаги ще бъда твоята присъда,
ти завинаги ще бъдеш моят Бог.
Аз във тебе ще живея и за тебе ще копнея,
на любов ще те осъдя цял живот.

И ще стана аз сълзата във очите твои,
слънцето ще скрия със един замах.
Ще навлизам във съня ти, да нямаш миг покой,
за да ме сънуваш, както те сънувам аз...







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...