elfiana (Мирена Филипова)
4 30

16 июл. 2008 г., 06:38

Присъда

Поэзия

896 0 1

Жестока бе последната им дума

Осъдиха на кладата жената...

Не стигнаха молбите като сума –

стовариха на клетата вината...

Линчуваха я, все едно престъпна...

бе тази влюбена душа

остана вечно недостъпна

другата, отсрещната страна...

Изгориха я, а тя не бе виновна...

Не искаше да го обича, да гори..

Но огънят на кладата злокобна

любовта с тялото й изгори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬