Жестока бе последната им дума
Осъдиха на кладата жената...
Не стигнаха молбите като сума –
стовариха на клетата вината...
Линчуваха я, все едно престъпна...
бе тази влюбена душа
остана вечно недостъпна
другата, отсрещната страна...
Изгориха я, а тя не бе виновна...
Не искаше да го обича, да гори..
Но огънят на кладата злокобна
любовта с тялото й изгори...
© Мирена Филипова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
