Jul 16, 2008, 6:38 AM

Присъда

  Poetry
900 0 1

Жестока бе последната им дума

Осъдиха на кладата жената...

Не стигнаха молбите като сума –

стовариха на клетата вината...


Линчуваха я, все едно престъпна...

бе тази влюбена душа

остана вечно недостъпна

другата, отсрещната страна...


Изгориха я, а тя не бе виновна...

Не искаше да го обича, да гори..

Но огънят на кладата злокобна

любовта с тялото й изгори...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много ми хареса
    усетих го
    поздрави!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...