Присъда
С теб двамата, съвсем сами
осъдихме вината.
Защо тогава зли очи
разкъсват тишината?
Нали нахранихме страстта
на глутници свирепи.
Облякохме се в самота,
с безлични етикети.
А любовта на своя кръст,
забихме. Няма прошка.
И вместо милост – грозна мъст
намерихме... Човешка.
И само с поглед заблуден,
към теб отново тичам.
Аз търся теб, ти чакаш мен...
Без думи те обичам.
Виж, те ни съдят за това,
че всъщност те разбирам.
Отричам всички правила...
И пак ще те намирам .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Страхотен и докосващ стих! Поздрави!
