danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
15.11.2011 г., 1:06 ч.

Присъда 

  Поезия » Любовна
689 0 13

 

С теб двамата, съвсем сами

осъдихме  вината.

Защо тогава зли очи

разкъсват тишината?

 

Нали нахранихме страстта

на глутници свирепи.

Облякохме се в самота,

с безлични етикети.

 

А любовта на своя кръст,

забихме. Няма прошка.

И вместо милост – грозна мъст

намерихме... Човешка.

 

И само с поглед заблуден,

към теб отново тичам.

Аз търся теб, ти чакаш мен...

Без думи те обичам.

 

Виж, те ни съдят за това,

че всъщност те разбирам.

Отричам всички правила...

 

И пак ще те намирам .

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??