Присъда
С теб двамата, съвсем сами
осъдихме вината.
Защо тогава зли очи
разкъсват тишината?
Нали нахранихме страстта
на глутници свирепи.
Облякохме се в самота,
с безлични етикети.
А любовта на своя кръст,
забихме. Няма прошка.
И вместо милост – грозна мъст
намерихме... Човешка.
И само с поглед заблуден,
към теб отново тичам.
Аз търся теб, ти чакаш мен...
Без думи те обичам.
Виж, те ни съдят за това,
че всъщност те разбирам.
Отричам всички правила...
И пак ще те намирам .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Страхотен и докосващ стих! Поздрави!
