Присъда

Poetry » Love

865 0 13

С теб двамата, съвсем сами

осъдихме вината.

Защо тогава зли очи

разкъсват тишината?

Нали нахранихме страстта

на глутници свирепи.

Облякохме се в самота,

с безлични етикети.

А любовта на своя кръст,

забихме. Няма прошка.

И вместо милост – грозна мъст

намерихме... Човешка.

И само с поглед заблуден,

към теб отново тичам.

Аз търся теб, ти чакаш мен...

Без думи те обичам.

Виж, те ни съдят за това,

че всъщност те разбирам.

Отричам всички правила...

И пак ще те намирам .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Polia (Полина)

В любовта няма правила, за щастие (или не толкова) тя е лишена от всякаква логика! Страхотен и докосващ стих! Поздрави!

2011-11-16T03:34:53+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Без думи всичко се изрича,
светът се преподрежда
в посока забранена за обичане
лети една надежда...

Аплодирам и аз!

2011-11-16T00:07:06+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

правилата затова са правила за да се нарушават!!!

поздравления за идеята и изпълнението!

2011-11-15T21:34:22+02:00
stenli499 (Станислава)

Наистина,когато обичаш,думи не са нужни!
Хубав стих,Дани!

2011-11-15T16:28:16+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

!!!!!

2011-11-15T14:48:51+02:00