1 окт. 2008 г., 15:30

Присъда 

  Поэзия
810 0 19

Когато слънцето заспива

и чезне в пожълтели дни,

когато в мен тъга се свива

и обич в самота шепти...

Kогато устните треперят

за още думи и мечти,

а всъщност пагубно немеят -

немееш пагубно и ти...

Когато някъде ме търсиш,

а аз съм в твоите ръце

и тихо болката прегръща

стрелата в моето сърце...

Когато нежен е гласът ти,

а всъщност ме убива той,

изпивам своята присъда -

да бъдеш там, но да си мой.

 

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??