Присъда

Poetry

966 0 19

Когато слънцето заспива

и чезне в пожълтели дни,

когато в мен тъга се свива

и обич в самота шепти...

Kогато устните треперят

за още думи и мечти,

а всъщност пагубно немеят -

немееш пагубно и ти...

Когато някъде ме търсиш,

а аз съм в твоите ръце

и тихо болката прегръща

стрелата в моето сърце...

Когато нежен е гласът ти,

а всъщност ме убива той,

изпивам своята присъда -

да бъдеш там, но да си мой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Търсеща (Обичаща)

2011-01-27T16:07:52+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

И днес не ти е ден, Янче. Няма какво да критикувам тук. Само не разбрах защо си изпила присъдата, ма... аз па кво разбирам...
Поздрав.

2008-10-02T14:19:14+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Чудесно е! Поздрав!

2008-10-02T09:26:45+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Прекрасен стих!Поздрави!

2008-10-02T08:07:22+03:00
EliTa (Ели)

като орисия...!

2008-10-01T23:52:12+03:00