1.10.2008 г., 15:30 ч.

Присъда 

  Поезия
751 0 19

Когато слънцето заспива

и чезне в пожълтели дни,

когато в мен тъга се свива

и обич в самота шепти...

Kогато устните треперят

за още думи и мечти,

а всъщност пагубно немеят -

немееш пагубно и ти...

Когато някъде ме търсиш,

а аз съм в твоите ръце

и тихо болката прегръща

стрелата в моето сърце...

Когато нежен е гласът ти,

а всъщност ме убива той,

изпивам своята присъда -

да бъдеш там, но да си мой.

 

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??