Присъда
Когато слънцето заспива
и чезне в пожълтели дни,
когато в мен тъга се свива
и обич в самота шепти...
Kогато устните треперят
за още думи и мечти,
а всъщност пагубно немеят -
немееш пагубно и ти...
Когато някъде ме търсиш,
а аз съм в твоите ръце
и тихо болката прегръща
стрелата в моето сърце...
Когато нежен е гласът ти,
а всъщност ме убива той,
изпивам своята присъда -
да бъдеш там, но да си мой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
