16 мая 2007 г., 09:32

Присънно-сънното

725 0 1
Сред залези,
присънно-сънна,
почти докосната,
недорисувана
и цялата
пастелна сянка...
на икона
или разпятие...
разсипана дъга
оттанък ниското,
с очите на жена
и
много повече,
душата ми -
прострелян прицел,
потъва
в меко-сладкото на кожата ти.
Искам те.
Недосънуван,
разсипан вятър
в дланите ми плаче.
А мокрите следи
по устните -
среднощни
стъпки
на разнежено море са.
Блещукащи
следи -
седеф
в мастилото на мидата,
превързват
наранено-синьото...
за да те искам -
с невидимите рани
в мислите
на рибите
и
видимите
белези
зад погледите избелели
на празни -
да те чакат -
ръковини...
Скалата с фара
и душата ми...
прострелян прицел,
оттатък пристана
в просънно-сънното на залеза...
да ме поискаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаме сходен начин на изразяване.Харесва ми как пишеш,Марси!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...