16.05.2007 г., 9:32

Присънно-сънното

721 0 1
Сред залези,
присънно-сънна,
почти докосната,
недорисувана
и цялата
пастелна сянка...
на икона
или разпятие...
разсипана дъга
оттанък ниското,
с очите на жена
и
много повече,
душата ми -
прострелян прицел,
потъва
в меко-сладкото на кожата ти.
Искам те.
Недосънуван,
разсипан вятър
в дланите ми плаче.
А мокрите следи
по устните -
среднощни
стъпки
на разнежено море са.
Блещукащи
следи -
седеф
в мастилото на мидата,
превързват
наранено-синьото...
за да те искам -
с невидимите рани
в мислите
на рибите
и
видимите
белези
зад погледите избелели
на празни -
да те чакат -
ръковини...
Скалата с фара
и душата ми...
прострелян прицел,
оттатък пристана
в просънно-сънното на залеза...
да ме поискаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаме сходен начин на изразяване.Харесва ми как пишеш,Марси!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...