Присъствие (2)
Звучи мелодията във душата
отново близко съм , усещам.
Диригент съм ти на съдбата
в твойте мисли се завръщам.
Чувстваш се сам, но с теб съм
и никой не разбира че съм тук.
Не съм магьосница, в твой сън
идвам нощем, винаги без звук.
Звездите виж в звездното небе
блещукам, но не с най-ярките.
Усетиш ли на слънцето лъчите
докосвам те, но не със жарките.
С аромат на цвете те зареждам
уханието ми е с нежна сладост.
В летен зной с дъж те охлаждам
с най-ситни капчици от радост.
Замръзваш ли сред зимен мраз,
с дъха си топъл леда стопявам.
Не те изгарям, но искрата в нас
запазвам, тлееща я съхранявам.
Бледа съм, с воал забулена луна
ала без мен нощта е непрогледна.
Не притежавам блясък, в тишина
слаб лъч съм, но съм ти потребна.
Търси ме сам, извикай ме по име
при теб ще дойда бързо, на мига.
Помни ме, в спомените запази ме
сънувай образа ми, съхрани лика.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
