30 авг. 2009 г., 21:48

Притча 

  Поэзия
836 0 11

Една гора.
И път през нея.
Извива някъде напред.

Самотен гарван.
Нямо вгледан.
Следи злокобен силует.

Една девойка.
Слаба, бледа,
попива  лепкав студ.

В очите страх.
Сълзите сухи.
Пристъпва боса и сама.

Раздрана риза
с кръв по нея
покрива крехкото телце.

В сърцето стон.
В душата тътен.
Върви изгубена в нощта.

Луната бледа.
Вий вълчица.
Отвсякъде я дебне  мрак.

Ръце протяга.
Тихо моли.
Да дойде краят на това.

***

Смили се гарванът
над нея.
Докосна слабата ръка.

Поведе я
и я научи.
Да не вярва в смъртта.

© АНИ ИВАНОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??