30.08.2009 г., 21:48 ч.

Притча 

  Поезия
837 0 11

Една гора.
И път през нея.
Извива някъде напред.

Самотен гарван.
Нямо вгледан.
Следи злокобен силует.

Една девойка.
Слаба, бледа,
попива  лепкав студ.

В очите страх.
Сълзите сухи.
Пристъпва боса и сама.

Раздрана риза
с кръв по нея
покрива крехкото телце.

В сърцето стон.
В душата тътен.
Върви изгубена в нощта.

Луната бледа.
Вий вълчица.
Отвсякъде я дебне  мрак.

Ръце протяга.
Тихо моли.
Да дойде краят на това.

***

Смили се гарванът
над нея.
Докосна слабата ръка.

Поведе я
и я научи.
Да не вярва в смъртта.

© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??