Притча
Една гора.
И път през нея.
Извива някъде напред.
Самотен гарван.
Нямо вгледан.
Следи злокобен силует.
Една девойка.
Слаба, бледа,
попива лепкав студ.
В очите страх.
Сълзите сухи.
Пристъпва боса и сама.
Раздрана риза
с кръв по нея
покрива крехкото телце.
В сърцето стон.
В душата тътен.
Върви изгубена в нощта.
Луната бледа.
Вий вълчица.
Отвсякъде я дебне мрак.
Ръце протяга.
Тихо моли.
Да дойде краят на това.
***
Смили се гарванът
над нея.
Докосна слабата ръка.
Поведе я
и я научи.
Да не вярва в смъртта.
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
