myanakieva (МариЯ)
19 286
19 февр. 2012 г., 20:57

Притча за голотата 

  Поэзия » Философская
1352 0 10

 

 

Вървяла си жена по градски друми
и дрехите започнала да разсъблича,
не криела тя себе си от други –
„Позор!” и „Срам!” се чу да я наричат!

Завързаха я, хвърлиха в тъмница,
че внася смут и зной във обществото!
И клада ú приготвиха за жрица...
Тя блудница била на грях, защото

прието е със дрехи да се ходи!
Различното порок е наказуем!
„На клада да гори!” във глас народен
я заклеймиха сред площада всички!

И ето че пристъпи смело с крачка
към кладата най-грешната жена! А
последните ú думи - „Чуйте - бяха -
посестрими и братя във заблуди,

беда е и когато се разголи
съблечена пред всекиго Душа.
Тя, Голотата, своя кръст си носи -
неистинска за вас...”
И изгоря!

 

 

© МариЯ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??