Притча за голотата
Вървяла си жена по градски друми
и дрехите започнала да разсъблича,
не криела тя себе си от други –
„Позор!” и „Срам!” се чу да я наричат!
Завързаха я, хвърлиха в тъмница,
че внася смут и зной във обществото!
И клада ú приготвиха за жрица...
Тя блудница била на грях, защото
прието е със дрехи да се ходи!
Различното порок е наказуем!
„На клада да гори!” във глас народен
я заклеймиха сред площада всички!
И ето че пристъпи смело с крачка
към кладата най-грешната жена! А
последните ú думи - „Чуйте - бяха -
посестрими и братя във заблуди,
беда е и когато се разголи
съблечена пред всекиго Душа.
Тя, Голотата, своя кръст си носи -
неистинска за вас...”
И изгоря!
© МариЯ All rights reserved.
