Притча за любовта и свободата
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка,
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните деня,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.
Но случило се, мъж я забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа ù завидял.
Решил капан потаен да заложи
и в клетка златна да я задържи,
за нея "с обич", дълго да се грижи
и Его-то си, с песни, награди.
Затворил я... и хвалел се със нея,
(красив трофей за тежка суета).
А птичката във клетката линеела,
посървала, оклюмвала глава.
Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали очите от сълзи.
Перата, погрознели и опърпани,
загубили красивите лъчи.
Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса,
затворничка... с прекършени криле.
И в ден един, намерила смъртта си,
духът политнал в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
БРАВО!!!
-
И в ден един, намерила смъртта си,
духът политнал в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.
Човек трябва напълно да "умре", за да разбере любовта и свободата! Поздрав за прекрасния стих! -
Истинско!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
