30 июл. 2007 г., 09:01

Притежание

795 0 3
Ти знаеше, че съм развратна, неприлична,
че за мене секса не е свян,
ти знаеше, че съм похотлива, романтична,
във мой си свят - див, необуздан.

За Бога, знаеше това за мене.
По дяволите, знаеше това.
Защо тогава, страшно разгромил ме,
твоя жена да бъда пожела?

Крилете ангелски прекърши,
дрехата ми самодивска изгори,
русалка - от морето ме измъкна,
реши, че всичко за мен ще си само ти.

Със дива ревност ме прегърна,
прекъснал моите мечти,
а самотата ме обгърна
и спря душата да лети.

Следеше, пазеше ме злобно,
във всеки поглед виждаш страст,
в усмивката - желание греховно,
да притежаваш, искаш ме, но с власт.

Нима желанието е отрова,
а порива на чувствата ми - ураган?
Нима за тебе всичко е съдбовно?
Нима ще продължаваш да държиш ме в плен?

Нима така ще ме опазиш,
ще пресечеш магията във мен,
ще спреш ме аз да не мечтая,
а делника - затвор ще е за мен?

Притежаваш тялото, страстта ми,
мислите ми даже искаш да четеш.
Но колкото и да опитваш, не ще успееш
да угасиш туй, което няма да изгасне в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никой не може да опази жената, ако ... и се прииска нещо в действителност, а не само на думи и в мечти! Никой! Права си!
  • Пази си свободата!
    Поздрави и от мен, Миличка!
  • Ревността и собственичеството убиват всяка връзка.
    Много хубав стих, Мила!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...