Притежание
Ти знаеше, че съм развратна, неприлична,
че за мене секса не е свян,
ти знаеше, че съм похотлива, романтична,
във мой си свят - див, необуздан.
За Бога, знаеше това за мене.
По дяволите, знаеше това.
Защо тогава, страшно разгромил ме,
твоя жена да бъда пожела?
Крилете ангелски прекърши,
дрехата ми самодивска изгори,
русалка - от морето ме измъкна,
реши, че всичко за мен ще си само ти.
Със дива ревност ме прегърна,
прекъснал моите мечти,
а самотата ме обгърна
и спря душата да лети.
Следеше, пазеше ме злобно,
във всеки поглед виждаш страст,
в усмивката - желание греховно,
да притежаваш, искаш ме, но с власт.
Нима желанието е отрова,
а порива на чувствата ми - ураган?
Нима за тебе всичко е съдбовно?
Нима ще продължаваш да държиш ме в плен?
Нима така ще ме опазиш,
ще пресечеш магията във мен,
ще спреш ме аз да не мечтая,
а делника - затвор ще е за мен?
Притежаваш тялото, страстта ми,
мислите ми даже искаш да четеш.
Но колкото и да опитваш, не ще успееш
да угасиш туй, което няма да изгасне в мен.
че за мене секса не е свян,
ти знаеше, че съм похотлива, романтична,
във мой си свят - див, необуздан.
За Бога, знаеше това за мене.
По дяволите, знаеше това.
Защо тогава, страшно разгромил ме,
твоя жена да бъда пожела?
Крилете ангелски прекърши,
дрехата ми самодивска изгори,
русалка - от морето ме измъкна,
реши, че всичко за мен ще си само ти.
Със дива ревност ме прегърна,
прекъснал моите мечти,
а самотата ме обгърна
и спря душата да лети.
Следеше, пазеше ме злобно,
във всеки поглед виждаш страст,
в усмивката - желание греховно,
да притежаваш, искаш ме, но с власт.
Нима желанието е отрова,
а порива на чувствата ми - ураган?
Нима за тебе всичко е съдбовно?
Нима ще продължаваш да държиш ме в плен?
Нима така ще ме опазиш,
ще пресечеш магията във мен,
ще спреш ме аз да не мечтая,
а делника - затвор ще е за мен?
Притежаваш тялото, страстта ми,
мислите ми даже искаш да четеш.
Но колкото и да опитваш, не ще успееш
да угасиш туй, което няма да изгасне в мен.
© Мила Нежна All rights reserved.
