Притежание

30.07.2007 г., 9:01 ч.

Поезия

618 0 3

Ти знаеше, че съм развратна, неприлична,
че за мене секса не е свян,
ти знаеше, че съм похотлива, романтична,
във мой си свят - див, необуздан.

За Бога, знаеше това за мене.
По дяволите, знаеше това.
Защо тогава, страшно разгромил ме,
твоя жена да бъда пожела?

Крилете ангелски прекърши,
дрехата ми самодивска изгори,
русалка - от морето ме измъкна,
реши, че всичко за мен ще си само ти.

Със дива ревност ме прегърна,
прекъснал моите мечти,
а самотата ме обгърна
и спря душата да лети.

Следеше, пазеше ме злобно,
във всеки поглед виждаш страст,
в усмивката - желание греховно,
да притежаваш, искаш ме, но с власт.

Нима желанието е отрова,
а порива на чувствата ми - ураган?
Нима за тебе всичко е съдбовно?
Нима ще продължаваш да държиш ме в плен?

Нима така ще ме опазиш,
ще пресечеш магията във мен,
ще спреш ме аз да не мечтая,
а делника - затвор ще е за мен?

Притежаваш тялото, страстта ми,
мислите ми даже искаш да четеш.
Но колкото и да опитваш, не ще успееш
да угасиш туй, което няма да изгасне в мен.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ВТ (Вили Тодоров)

2007-07-31T14:46:44+03:00

Никой не може да опази жената, ако ... и се прииска нещо в действителност, а не само на думи и в мечти! Никой! Права си!
Aneta_kz (Анета)

2007-07-30T11:38:24+03:00

Пази си свободата!
Поздрави и от мен, Миличка!
Романтик (Христо Костов)

2007-07-30T10:06:46+03:00

Ревността и собственичеството убиват всяка връзка.
Много хубав стих, Мила!!! Поздрави!!!