Привечерна, смущаваща, ласкава...
Привечерна, смущаваща, ласкава,
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки
топлината над белия град.
Аз и слънцето бавно отиваме
на несреща с един непознат.
Аз съм светла, златиста сред залеза.
Той лъчите си щедро ми плиска.
Не завиждайте – розата алена
във косите ми никой не иска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мима Иванова Все права защищены
