Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1 (Мима Иванова)
5 37
21 feb 2018, 22:33

Привечерна, смущаваща, ласкава...

  Poesía
992 1 4

Привечерна, смущаваща, ласкава,

тръгвам с пролетни стъпки навън.

Зазвучава, зелен и прасковен,

залезът като сбъднат сън.

 

Стъпвам леко, не бързам, попивайки

топлината над белия град.

Аз и слънцето бавно отиваме

на несреща с един непознат.

 

Аз съм светла, златиста сред залеза.

Той лъчите си щедро ми плиска.

Не завиждайте – розата алена

във косите ми никой не иска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0