17 нояб. 2019 г., 08:22  

Привидение

1K 1 0

Пулс секва, звезди святкат,

съзнание се тряска.

Колене омекват, на очи причернява...

Безвластие опиянява плътта.

Душата в ада пропада бавно.

В гръд въздух не стига, крещи

от вълнение, ще се пръсне.

Стихии бушуват, борят се.

Така както ангел и демон.

Времето спря, въздухът се огъва.

Светлина държи моето сърце.

Полъх на равноденствие

тържествува - очи те срещнаха.

Часовникът затиктака - стаята  оживя.

Клони захлопаха по фасадата.

Вятърът засвистя по прозорци заскрежени.

Сън или сянка беше това ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...