29 мар. 2008 г., 20:44

Приятел

944 0 1
Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости!
Аз виждам как отиваш си в далечината,
виждам как сливаш се с тълпата
и се лутам, без посока,
скитам, търся те… и пак за тебе плача.
Ти помниш ли онези дни,
онези радостни тъги,
които аз и ти деляхме?
Когато падах в пропастта,
подаваше ти своята ръка.
Ти беше там… аз знаех,
беше там… аз те усещах
и сигурна във утрешния ден,
… не сприрах, а мечтаех.
Ала проклети да са тез мечти,
щом пътят ни така се раздели.
Липсата ти ме убива,
как не го разбрах преди,
животът бавно сърцето ми разбива
… приятелю, къде  сега си ти?



Посветено на най-добрия ми приятел...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Кехайова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силни думи и много болка има в този стих!
    Много истинско поетично посвещение!
    Дано прочете и те чуе! с обич, Юлияна.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...