Приятел
Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости!
Аз виждам как отиваш си в далечината,
виждам как сливаш се с тълпата
и се лутам, без посока,
скитам, търся те… и пак за тебе плача.
Ти помниш ли онези дни,
онези радостни тъги,
които аз и ти деляхме?
Когато падах в пропастта,
подаваше ти своята ръка.
Ти беше там… аз знаех,
беше там… аз те усещах
и сигурна във утрешния ден,
… не сприрах, а мечтаех.
Ала проклети да са тез мечти,
щом пътят ни така се раздели.
Липсата ти ме убива,
как не го разбрах преди,
животът бавно сърцето ми разбива
… приятелю, къде сега си ти?
Посветено на най-добрия ми приятел...
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости!
Аз виждам как отиваш си в далечината,
виждам как сливаш се с тълпата
и се лутам, без посока,
скитам, търся те… и пак за тебе плача.
Ти помниш ли онези дни,
онези радостни тъги,
които аз и ти деляхме?
Когато падах в пропастта,
подаваше ти своята ръка.
Ти беше там… аз знаех,
беше там… аз те усещах
и сигурна във утрешния ден,
… не сприрах, а мечтаех.
Ала проклети да са тез мечти,
щом пътят ни така се раздели.
Липсата ти ме убива,
как не го разбрах преди,
животът бавно сърцето ми разбива
… приятелю, къде сега си ти?
Посветено на най-добрия ми приятел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Кехайова Всички права запазени
