29 mar 2008, 20:44

Приятел

  Poesía
951 0 1
Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости!
Аз виждам как отиваш си в далечината,
виждам как сливаш се с тълпата
и се лутам, без посока,
скитам, търся те… и пак за тебе плача.
Ти помниш ли онези дни,
онези радостни тъги,
които аз и ти деляхме?
Когато падах в пропастта,
подаваше ти своята ръка.
Ти беше там… аз знаех,
беше там… аз те усещах
и сигурна във утрешния ден,
… не сприрах, а мечтаех.
Ала проклети да са тез мечти,
щом пътят ни така се раздели.
Липсата ти ме убива,
как не го разбрах преди,
животът бавно сърцето ми разбива
… приятелю, къде  сега си ти?



Посветено на най-добрия ми приятел...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни думи и много болка има в този стих!
    Много истинско поетично посвещение!
    Дано прочете и те чуе! с обич, Юлияна.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...