29 mar 2008, 20:44

Приятел 

  Poesía
623 0 1
Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости!
Аз виждам как отиваш си в далечината,
виждам как сливаш се с тълпата
и се лутам, без посока,
скитам, търся те… и пак за тебе плача.
Ти помниш ли онези дни,
онези радостни тъги,
които аз и ти деляхме?
Когато падах в пропастта,
подаваше ти своята ръка.
Ти беше там… аз знаех,
беше там… аз те усещах
и сигурна във утрешния ден,
… не сприрах, а мечтаех.
Ала проклети да са тез мечти,
щом пътят ни така се раздели.
Липсата ти ме убива,
как не го разбрах преди,
животът бавно сърцето ми разбива
… приятелю, къде  сега си ти?



Посветено на най-добрия ми приятел...

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силни думи и много болка има в този стих!
    Много истинско поетично посвещение!
    Дано прочете и те чуе! с обич, Юлияна.
Propuestas
: ??:??