29 mar 2008, 20:44

Приятел

  Poesía
950 0 1
Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости!
Аз виждам как отиваш си в далечината,
виждам как сливаш се с тълпата
и се лутам, без посока,
скитам, търся те… и пак за тебе плача.
Ти помниш ли онези дни,
онези радостни тъги,
които аз и ти деляхме?
Когато падах в пропастта,
подаваше ти своята ръка.
Ти беше там… аз знаех,
беше там… аз те усещах
и сигурна във утрешния ден,
… не сприрах, а мечтаех.
Ала проклети да са тез мечти,
щом пътят ни така се раздели.
Липсата ти ме убива,
как не го разбрах преди,
животът бавно сърцето ми разбива
… приятелю, къде  сега си ти?



Посветено на най-добрия ми приятел...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни думи и много болка има в този стих!
    Много истинско поетично посвещение!
    Дано прочете и те чуе! с обич, Юлияна.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...