2 дек. 2010 г., 20:02
Твоето нарицание е "безобидно",
но участта ти е съдбовна.
Очаквам всеки път да ме погалиш с поглед,
да ме накараш да се усмихна,
да ме утешиш,
да излекуваш чужди рани.
Да можеш да ме разбереш,
колкото и да съм объркана,
да успееш съвет да ми дадеш.
Да накараш слънцето и за мен да блести,
птичките - и за мен да пеят,
морето - и за мен да се бушува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация