Приятел или гост
И ето идваш пак при мен,
скитник ти на майката Земя.
От пътищата прашни изморен,
на рамото ми свеждаш своята глава.
Сълзи не виждам, чувам плач.
Душата ти ли жално стене?
Чуй, нашепва падащия здрач -
минава всяка болка, трябва време.
Ти знаеш - аз съм твоят бряг.
Приятелю, подавам ти ръка.
И в летен зной, и в зимен сняг
ще чакам пак да дойдеш у дома.
Вяра и утеха мога да ти дам,
ще ги сложа в мъничка кутия
и ако някога се чувстваш сам,
за нея си спомни и отвори я.
Изпращам те на дървения праг
с тревога и обземащ страх,
че тръгваш пак немил-недраг,
а от стъпките ти ще остане само прах.
Заминаваш, запечатвам този миг,
но в мен надига се един въпрос
и сърцето ми задава го с вик:
"Приятел ли си или гост?"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Поздравче,Ели!
