7 окт. 2008 г., 10:24

Приятел Кот

871 0 22
                 Приятел Кот

И най-накрая се превърна във муцуна
един начупен, рошав силует,
самотно във нощта почти целуна
ръката ми - подадох за привет!...

С опашка мило ме погали
и тихо до самата мен
приседна - помощ ли?...едва ли!...
приятелски е мил и озарен!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет за стиха Таня. Аз съм SOOOOOOS но днес ми изтриха профила от сайта. Не ме оставиха дори да Ви кажа довиждане. Желая ти здраве. Ще продължавам да чета независимо под какъв ник ми се налага да е това. Словото е свободно.
  • Само котките умеят да галят душута на човека ,казват в всяка котка живее по една жена и обратно в всяка жена- котка.
  • Благодаря на всички
  • Гуши!!!
  • Красиво и миличко стихче!
    Поздрави Таня!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...