7 oct 2008, 10:24

Приятел Кот

  Poesía
872 0 22
                 Приятел Кот

И най-накрая се превърна във муцуна
един начупен, рошав силует,
самотно във нощта почти целуна
ръката ми - подадох за привет!...

С опашка мило ме погали
и тихо до самата мен
приседна - помощ ли?...едва ли!...
приятелски е мил и озарен!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет за стиха Таня. Аз съм SOOOOOOS но днес ми изтриха профила от сайта. Не ме оставиха дори да Ви кажа довиждане. Желая ти здраве. Ще продължавам да чета независимо под какъв ник ми се налага да е това. Словото е свободно.
  • Само котките умеят да галят душута на човека ,казват в всяка котка живее по една жена и обратно в всяка жена- котка.
  • Благодаря на всички
  • Гуши!!!
  • Красиво и миличко стихче!
    Поздрави Таня!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...