1 нояб. 2008 г., 10:39

Приятел завинаги

Поэзия » Гражданская

1.1K 1 1

Една любов,
едно приятелство.
Един живот,
едно предателство.
Грешка направих една,
но защо на такава цена?

Прости,приятелю мой!
Времето искам да върна,
за да мога пак
да те прегърна!
Пред целия свят искам да извикам:
"ЛИПСВАШ МИ!",
но нямам сили!

Приятелю мои,
чуй гласа ми,
чуй зова ми!
Викам името ти в нощта,
но дали ме чуваш,
дори тя не знае -
лунната светлина.

Но напред ще продължа,
дори и да сгреша,
защото вярвам, че някой
над мене бди
и знам, че това си ТИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0