1 нояб. 2008 г., 10:39

Приятел завинаги

Поэзия » Гражданская

1.1K 1 1

Една любов,
едно приятелство.
Един живот,
едно предателство.
Грешка направих една,
но защо на такава цена?

Прости,приятелю мой!
Времето искам да върна,
за да мога пак
да те прегърна!
Пред целия свят искам да извикам:
"ЛИПСВАШ МИ!",
но нямам сили!

Приятелю мои,
чуй гласа ми,
чуй зова ми!
Викам името ти в нощта,
но дали ме чуваш,
дори тя не знае -
лунната светлина.

Но напред ще продължа,
дори и да сгреша,
защото вярвам, че някой
над мене бди
и знам, че това си ТИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬