Приятели
Припкат две деца
по безкрайните поля,
хванати за ръка
и с песен на уста.
Скачат и бягат те,
тичат след стадото овце,
смеят се не спират
и в игрите се улисат.
Вече е време да се прибират,
но не искат те да спират.
Не искаха те да се разделят,
а живота си в игри да споделят.
Тези деца бяхме аз и ти,
не си забравила това дори за миг, нали?
Аз също го помня, приятелко моя най-добра,
и никога от теб не ще се отделя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дамян Атанасов Все права защищены
