Приятели
Припкат две деца
по безкрайните поля,
хванати за ръка
и с песен на уста.
Скачат и бягат те,
тичат след стадото овце,
смеят се не спират
и в игрите се улисат.
Вече е време да се прибират,
но не искат те да спират.
Не искаха те да се разделят,
а живота си в игри да споделят.
Тези деца бяхме аз и ти,
не си забравила това дори за миг, нали?
Аз също го помня, приятелко моя най-добра,
и никога от теб не ще се отделя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамян Атанасов Всички права запазени
