28 сент. 2007 г., 13:55

"Приятели след всичко"

763 0 2

Много плаках и скърбих,
след като се сложи края.
Чувствата пред тебе скрих,
но по цели дни не спирах да ридая.

Мисълта, че бяхме с теб тогава,
ме разкъсваше със всеки минал ден!
Но това във миналото там остава,
защото ти сега не си до мен!

Дните бaвно си летяха,
изпълнени със сълзи и любов,
ала спомените си бледняха,
защото вече чужд ти беше моя зов.

Подминавахме се ей така!
Без да кажем думичка дори!
Сякаш ти не си почувствал любовта
и си лъгал, от което най-боли!

И след толкоз време ти отново ме потърси,
връщайки ми старите мечти.
Моето сърце болката отърси,
но сега лицето пак тъжи!

... защото ти не ме обичаш вече,
макар да вярвах в това!
Защото ти си от сърцето ми далече
и чужда дума ти е любовта!

Сега приятели сме с теб добри,
въпреки че бие лудо моето сърце!
Зная, още дълго ще боли
и ще страда за едно момче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...