2 дек. 2007 г., 12:56

Приятелка-предателка

1.4K 0 3
Недей ми забива нож в гърба - 

за мен ти беше приятелка, дори сестра.

Приятелството ни предаде заради едно момче,

заради него готова си да ме разкъсаш на две.

 

Щастлива ли си сега,

знаейки, че съм тук сама,

обляна в сълзи и кръв в нощта,

чакаща тихо да дойде смъртта.

 

Ето, пътят е свободен към неговото сърце.

Върви! Вече никой не може да те спре.

Защо се спираш ти сега,

нима те гложди съвестта?

 

Късно е за разкаяния горещи,

късно е за сълзите ти грешни,

късно е вече - за приятелството ни забравих,

забравих и до болка те намразих.

 

И в предсмъртния ми час

прошката си ще ти дам аз.

Прощавам ти за това, че ме уби,

прощавам ти, а сега си върви.

 

Но запомни, че никога няма ти да си щастлива -

винаги в сърцето ти ще има тъга горчива.

Бог за грешките ти ще те накаже -

любовта на живота ти от теб ще се откаже.

Свои и чужди ще направят с теб

това, което ти направи с мен.

 

"И със ръце студени и лице бяло,

едно дете, цялото в кръв обляно,

затвори тихо нежните си очи,

а нощта навън мълчи ли мълчи".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, много е тъжно. Такива сме жените...Добре дошла!
  • Страхотен стих!!!
  • Добре дошла при нас!
    Ели, прекрасен стих - много силни думи, исрено...
    Поздрав най-сърдечен от мен!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...