qstreb89 (Елена)
9 7
2 дек. 2007 г., 12:56

Приятелка-предателка 

  Поэзия » Другая
1061 0 3
Недей ми забива нож в гърба - 

за мен ти беше приятелка, дори сестра.

Приятелството ни предаде заради едно момче,

заради него готова си да ме разкъсаш на две.

 

Щастлива ли си сега,

знаейки, че съм тук сама,

обляна в сълзи и кръв в нощта,

чакаща тихо да дойде смъртта.

 

Ето, пътят е свободен към неговото сърце.

Върви! Вече никой не може да те спре.

Защо се спираш ти сега,

нима те гложди съвестта?

 

Късно е за разкаяния горещи,

късно е за сълзите ти грешни,

късно е вече - за приятелството ни забравих,

забравих и до болка те намразих.

 

И в предсмъртния ми час

прошката си ще ти дам аз.

Прощавам ти за това, че ме уби,

прощавам ти, а сега си върви.

 

Но запомни, че никога няма ти да си щастлива -

винаги в сърцето ти ще има тъга горчива.

Бог за грешките ти ще те накаже -

любовта на живота ти от теб ще се откаже.

Свои и чужди ще направят с теб

това, което ти направи с мен.

 

"И със ръце студени и лице бяло,

едно дете, цялото в кръв обляно,

затвори тихо нежните си очи,

а нощта навън мълчи ли мълчи".

© Елена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, много е тъжно. Такива сме жените...Добре дошла!
  • Страхотен стих!!!
  • Добре дошла при нас!
    Ели, прекрасен стих - много силни думи, исрено...
    Поздрав най-сърдечен от мен!!!
Предложения
: ??:??