30 авг. 2007 г., 19:15

Приятелско

731 0 4

С теб се знаем от двадесет години,


направо от миналия век!


За мен това е време предостатъчно


да преценя един човек.


И нали ти обещах да ти посветя


два-три непретенциозни реда -


ето, правя го точно сега -


в моята " Петминутка на поета".


Нямам нужда от ненужни признания,


и това е съвсем обяснимо -


между нас няма грам неудобни мълчания,


споделено разбиране има.


Ние знаем житейските си пътеки,


без излишно да драматизираме.


Просто трудни били са, не леки,


но пък няма сега да умираме!


Затова и в това ми послание


липсват мрънкане и криви пътеки.


Затова просто днес поздравявам те -


толкова дълъг срок не е за всеки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...