30 авг. 2007 г., 19:15

Приятелско

728 0 4

С теб се знаем от двадесет години,


направо от миналия век!


За мен това е време предостатъчно


да преценя един човек.


И нали ти обещах да ти посветя


два-три непретенциозни реда -


ето, правя го точно сега -


в моята " Петминутка на поета".


Нямам нужда от ненужни признания,


и това е съвсем обяснимо -


между нас няма грам неудобни мълчания,


споделено разбиране има.


Ние знаем житейските си пътеки,


без излишно да драматизираме.


Просто трудни били са, не леки,


но пък няма сега да умираме!


Затова и в това ми послание


липсват мрънкане и криви пътеки.


Затова просто днес поздравявам те -


толкова дълъг срок не е за всеки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...