30 ago 2007, 19:15

Приятелско

  Poesía
730 0 4

С теб се знаем от двадесет години,


направо от миналия век!


За мен това е време предостатъчно


да преценя един човек.


И нали ти обещах да ти посветя


два-три непретенциозни реда -


ето, правя го точно сега -


в моята " Петминутка на поета".


Нямам нужда от ненужни признания,


и това е съвсем обяснимо -


между нас няма грам неудобни мълчания,


споделено разбиране има.


Ние знаем житейските си пътеки,


без излишно да драматизираме.


Просто трудни били са, не леки,


но пък няма сега да умираме!


Затова и в това ми послание


липсват мрънкане и криви пътеки.


Затова просто днес поздравявам те -


толкова дълъг срок не е за всеки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...