4 февр. 2008 г., 16:57

Приятелство

1.3K 0 3
Срещнахме се в чата ей така,
случайно, заради нашите цветя.
Разговор между нас се зароди
и много близка си ми вече ти.

С теб споделям всичките беди,
които някак си животът ми реди,
за радостните пък неща,
бързам пак с теб да споделя.

На теб ти предстоят най-прекрасните неща,
с рожби да дариш мъжа,
с който ти ще бъдеш в радост и тъга.
Аз пък чакам търпеливо мига,
когато снахи ще прекрачат прага на дома.

Нямам си нито брат, ни сестра,
а имала съм нужда от това,
чувствам те толкова близка сега,
че "сестричке" искам да те нарека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кичка Сачарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...