Feb 4, 2008, 4:57 PM

Приятелство

  Poetry » Other
1.3K 0 3
Срещнахме се в чата ей така,
случайно, заради нашите цветя.
Разговор между нас се зароди
и много близка си ми вече ти.

С теб споделям всичките беди,
които някак си животът ми реди,
за радостните пък неща,
бързам пак с теб да споделя.

На теб ти предстоят най-прекрасните неща,
с рожби да дариш мъжа,
с който ти ще бъдеш в радост и тъга.
Аз пък чакам търпеливо мига,
когато снахи ще прекрачат прага на дома.

Нямам си нито брат, ни сестра,
а имала съм нужда от това,
чувствам те толкова близка сега,
че "сестричке" искам да те нарека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кичка Сачарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...