4 feb 2008, 16:57

Приятелство

  Poesía » Otra
1.3K 0 3
Срещнахме се в чата ей така,
случайно, заради нашите цветя.
Разговор между нас се зароди
и много близка си ми вече ти.

С теб споделям всичките беди,
които някак си животът ми реди,
за радостните пък неща,
бързам пак с теб да споделя.

На теб ти предстоят най-прекрасните неща,
с рожби да дариш мъжа,
с който ти ще бъдеш в радост и тъга.
Аз пък чакам търпеливо мига,
когато снахи ще прекрачат прага на дома.

Нямам си нито брат, ни сестра,
а имала съм нужда от това,
чувствам те толкова близка сега,
че "сестричке" искам да те нарека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...