4 feb 2008, 16:57

Приятелство

  Poesía » Otra
1.3K 0 3
Срещнахме се в чата ей така,
случайно, заради нашите цветя.
Разговор между нас се зароди
и много близка си ми вече ти.

С теб споделям всичките беди,
които някак си животът ми реди,
за радостните пък неща,
бързам пак с теб да споделя.

На теб ти предстоят най-прекрасните неща,
с рожби да дариш мъжа,
с който ти ще бъдеш в радост и тъга.
Аз пък чакам търпеливо мига,
когато снахи ще прекрачат прага на дома.

Нямам си нито брат, ни сестра,
а имала съм нужда от това,
чувствам те толкова близка сега,
че "сестричке" искам да те нарека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...